„Шинелът: една повест“ от Николай Василиевич Гогол е трогателен разказ, написан в началото на XIX век. В това повествование се изследва делничният живот на нископоставен държавен чиновник в Санкт Петербург, като вниманието е насочено към темите за идентичността, социалния статус и човешкото състояние. Повестта представлява критически коментар на бюрократичното общество от своето време. Историята се върти около Акакий Акакиевич Башмачкин, незабележим и беден чиновник, който посвещава живота си на преписването на документи. Той понася подигравките на колегите си, които му се присмиват заради износеното му палто, наричано с обич „шинел“. Най-сетне, след като спестява достатъчно пари, за да си купи ново палто, той се наслаждава на радостта, която то му носи, придобивайки нова увереност и уважение. Щастието му обаче е краткотрайно: една нощ палтото му е откраднато, което поставя началото на поредица от изпълнени с отчаяние събития. В опитите си да получи помощ той се сблъсква с безразличието и пренебрежението на властите, което в крайна сметка води до преждевременната му смърт и отразява суровата действителност на живота на нисшите класи в царска Русия. Историята завършва с призрачен обрат: призракът на Акакий се опитва да си върне изгубения шинел, символизирайки борбата му в свят, който го е изтласкал в периферията.