„Да бъдеш момче“ от Чарлз Дъдли Уорнър е замислен разказ, наситен с внимание към преживяванията и радостите на детството, вероятно написан в края на XIX век. Текстът представя носталгични и хумористични описания на живота във фермата, илюстрирайки простите удоволствия и уникалните предизвикателства, пред които са изправени момчетата, докато преминават през детството — епоха, изпълнена с любопитство, задължения и игриви приключения. Началото на произведението задава очарователен тон, представяйки основните идеи за това да бъдеш момче в пасторална Нова Англия. Уорнър започва с твърдението, че най-хубавото нещо на света е да бъдеш момче, като цени свободата, която това носи, дори сред отговорностите на фермерските задължения. Разказът въвлича читателя в сцени на младежка жизнерадост, като карането на волове и общуването със селскостопански животни, и откровено размишлява върху често комичните сложности на фермерския живот, например да учиш кравите на латински. Ранните глави живо изобразяват ежедневните задължения и разсейвания, които заемат времето на едно момче, изграждайки основа за изследване както на добродетелите, така и на слабостите на младостта в следващите истории.