„Човешки менажерий“ от Габриела Заполска е роман, написан в края на XIX век. Историята представя разнообразни герои, като се съсредоточава преди всичко върху Жабуся — жизнена и жизнерадостна жена, чиято невинност и обаяние носят топлина в семейството ѝ, включващо също съпруга ѝ Рак и дъщеря им Набуходоносор. Това изследване на домашния живот противопоставя невинността на Жабуся на по-мрачните течения в отношенията между възрастните, които сякаш се спотайват непосредствено под повърхността. В началото на романа читателят се потапя в оживения и игрив свят на Жабуся, представена като безгрижна и любяща майка и съпруга, въплъщаваща женствеността и домашното щастие. Докато си разменя закачки със съпруга и дъщеря си, заразителният ѝ смях и лекомислените ѝ лудории създават фасада на щастие. Моментите на вглъбяване обаче разкриват по-дълбока обществена критика на брака и вярността, особено чрез размишленията ѝ върху литературата, като например неодобрението ѝ към Ема Бовари. Това сложно преплитане на невинност, семейна динамика и надвисналия въпрос за брачната вярност подготвя почвата за повествование, богато на социални наблюдения, вплетени в домашната тъкан на живота на Жабуся.