„Едно японско момче“ от Шигеми Шюкичи е автобиографичен разказ, вероятно написан в края на XIX век. Творбата предлага интимен поглед към живота на японско момче, израстващо в крайбрежния град Имабари, като проследява преживяванията му от детството до ранното юношество. Разказът обхваща различни аспекти на ежедневието, семейството, училището и традиционната култура, приканвайки читателите да изследват своеобразното възпитание на автора на фона на променяща се Япония. В началото на книгата се установява мястото на действието — Имабари, малък пристанищен град, характеризиращ се с плиткото си пристанище и оживения си местен живот. Авторът си спомня дома на дядо си, топлотата на семейните взаимоотношения и простотата на детските си преживявания, включително посещаването на старомодно училище, където се отдава приоритет на краснописа и традиционното образование. Читателите се запознават с различни елементи на японската култура, като традиционни игри, приготвяне на храна и ритуали, създавайки богата картина, която илюстрира годините на формиране на автора, изпълнени с топлота, любопитство и ярки спомени за детската му среда.