„Хумус“ от Раул Брандãу е роман, написан в началото на XX век. В повествованието е представено богато на детайли изображение на живота в западнала вила, като се изследват темите за монотонността, смъртта и човешкото състояние. Героите са предимно обитателите на тази вила, които въплъщават различни аспекти на застоя и отчаянието, докато се борят с притеглянето между живота и смъртта. В началото на историята читателят се запознава с атмосферата на вилата, характеризираща се с разруха и мълчание. Разказвачът размишлява върху живота на обитателите ѝ, представяйки ежедневието им като повтарящо се и лишено от жизненост. Този начален фрагмент ярко изобразява пресечната точка между човешките надежди и разочарованието, подсказвайки, че под повърхността на делничното съществуване се крие по-дълбок копнеж по смисъл и бягство. Чрез призрачни образи и проникновени наблюдения повествованието подготвя почвата за изследване на контраста между безвкусния всекидневен живот и дълбоките, често пренебрегвани емоционални течения, които оформят реалността на героите.