„Мемоари“ на Раул Брандãу са мемоарно произведение, написано в началото на XX век. Тази творба размишлява върху личния опит, спомените и наблюденията на автора за живота, смъртта и същността на съществуването. Чрез поредица от размисли Брандãу се потапя в трогателните моменти от своя живот, засягайки темите за носталгията, загубата и хода на времето, наред с влиянието на хората, които са го формирали. В началото на „Мемоари“ читателите се запознават със съзерцателната природа на автора, докато той размишлява върху живота си едновременно със съжаление и признателност. Творбата започва с признанието на Брандãу за миналите му грешки и страсти и с благодарност за възможността да наблюдава „развратното зрелище на живота“. Той споделя ярки спомени от детството си, изтъквайки кратки, но значими моменти, които са оцветявали неговия свят — от смъртта на баща му до отекващото ехо в дома на детството му. Атмосферата на текста е наситена с копнеж и меланхолия, тъй като Брандãу осъзнава нетрайността на живота и избледняващите следи от онези, които е загубил, задавайки съзерцателен тон, който вероятно се запазва в целия мемоар.