„Книгата на Енох“ от Андреас Готлиб Хофман е исторически разказ, вероятно написан в началото на XIX век. Този текст представлява цялостен превод и коментар върху древния юдейски текст, известен като Книгата на Енох, който разглежда теми като божествения съд, природата на грешниците и праведните, както и апокалиптични видения. В него на преден план е образът на Енох — библейска фигура, която чрез видения разкрива небесните царства и съдбата, очакваща човечеството. В началото на „Das Buch Henoch“ читателите се запознават със значимите теми и елементи на този текст. Той започва с благословеното провъзгласяване от Енох на неговите небесни видения, предавайки послания от ангелите за наближаващите съдилища и окончателната съдба на неправедните. Енох разказва за преживяванията си, докато е пренасян на небесни места, където му се разкриват божествени тайни — като природата на сътворението, движението на небесните тела и сложността на греха сред хората, породен особено от тревожните взаимодействия между ангели и човешки същества. Когато Енох се превръща във важен посредник между божественото и човечеството, той подчертава контраста между предопределения за праведните мир и тежките последици, очакващи нечестивите.