„Бракът на Небето и Ада“ от Уилям Блейк е книга, създадена между 1790 и 1793 г. Този провокативен труд имитира библейското пророчество, като същевременно изразява радикалните възгледи на Блейк по време на Френската революция. Блейк преосмисля Ада не като наказание, а като източник на жизнена енергия, оспорвайки традиционния морал и организираната религия. Творбата съдържа прочутите му „Притчи на Ада“ — парадоксални изречения, предназначени да стимулират мисълта. Блейк твърди, че противоположности като разум и енергия, добро и зло, са от съществено значение за човешкото съществуване и развитие, създавайки преднамерено единно виждане, в което Небето и Адът трябва да съществуват съвместно.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/The_Marriage_of_Heaven_and_Hell