„Светът на призраците“ от Т. Ф. Тиселтън-Дайър е всеобхватно изследване на вярванията, митовете и народните предания, свързани с призраците и отвъдния живот, написано в края на XIX век. Творбата разглежда културните представи за душата, като се съсредоточава по-специално върху излизането ѝ от тялото, природата на призраците и различните суеверия относно неспокойните духове. Тя се основава на исторически свидетелства и традиции, които представят призрачния свят като населен с душите на непогребаните, убитите и онези, починали при мъчителни обстоятелства. В началото на книгата е представена съвкупност от исторически и културни гледни точки за начина, по който различните цивилизации възприемат отделянето на душата от тялото. В нея се прави позоваване на древни текстове, като „Илиада“, и се разглежда идеята, че душата може да напусне тялото по различни начини, често представяни чрез ефирни образи. Повествованието подсказва, че много общества имат традиционни вярвания, свързани с погребалните обреди, които включват практики, целящи да осигурят спокоен преход на душата. От тази начална част става ясно, че Тиселтън-Дайър се стреми да предложи богата мозайка от етнографски наблюдения върху поведението и вярванията относно покойниците, създавайки интригуващо изследване на призрачния свят.