„За духовното в изкуството, особено в живописта“ от Василий Кандински е трактат, публикуван в Мюнхен през 1911 г. Този основополагащ текст за абстрактното изкуство изследва духовното измерение на художественото творчество, като твърди, че истинската същност на изкуството се намира отвъд материалното представяне. Кандински развива теория, според която цветът и формата се превръщат в средства за емоционално и духовно изразяване, а не просто в изображения на природата. Чрез тази творба той установява принципи, които ще насочват развитието на модерната абстрактна живопис, като предлага на художниците да търсят вътрешната истина и да надмогнат материализма, за да създават автентично духовно изкуство.