„Пътища и заобиколни пътища“ от Анет Колб е художествено произведение, написано в началото на XX век. Разказът се съсредоточава върху образа на Мари, представяйки нейното емоционално и интелектуално пътуване през пейзажите на живота ѝ, включително преживяванията ѝ в затворена среда и изследванията ѝ на красотата, изкуството и идентичността. Историята вероятно размишлява върху по-дълбоки философски теми, разкривайки вътрешните терзания на Мари и стремежа ѝ към смисъл, докато тя взаимодейства както с физическото, така и със социалното си обкръжение. В началото на романа Мари е представена като младо момиче, което се лута сред противоречивите си емоции и представи за живота. В манастира, където е отгледана, Мари се бори с чувството на скука и екзистенциална тревога, колебаейки се между мигове на младежка радост и дълбоко недоволство от средата си. Вглеждането ѝ в себе си разкрива неспокоен дух, който търси разбиране сред меланхолията на обкръжението си, подтиквайки я да поставя под въпрос смисъла на съществуването, природата на красотата и ролята си в един сложен свят. Чрез нейните размисли и ярки срещи Колб поставя началото на продължаващото търсене на Мари на идентичност и удовлетворение в един често озадачаващ живот.