„Мадмоазел дьо Мопен, том 1 от 2“ от Теофил Готие е роман, написан в началото на XIX век. Книгата разглежда темите за идентичността, любовта и обществените норми, съсредоточавайки се върху интригуващата героиня Мадлен дьо Мопен — жена, търсеща приключения и свобода в рамките на своята епоха. Историята обещава да преплете романтика и екзистенциални размишления, подсказвайки задълбочено изследване на човешките желания и обществените очаквания, които често ги съпътстват.“ Началото на „Мадмоазел дьо Мопен“ представя разказвач, който размишлява върху монотонния си живот, изпълнен с рутина и скрита жажда за приключения. Въпреки привичния характер на дните си разказвачът дълбоко осъзнава своето неудовлетворение и безпокойство, копнеейки за вълнението от необикновени преживявания. Той описва липсата си на възбуда и разказва за преживяванията на своя скучен слуга, който е обиколил света, но му липсва чувствителността да оцени живота. Този контраст подчертава темата за копнежа по по-ярко и изпълнено с приключения съществуване, подготвяйки почвата за изследването на идентичността и стремежа към свобода, които ще се развият в романа. Интроспективният тон приканва читателите да споделят размишленията на разказвача за живота, скуката и търсенето на смисъл на фона на обществените условности.