„Романи и разкази“ от Теофил Готие е сборник от художествени произведения, вероятно написани в края на XIX век. В началния разказ е представен Октав дьо Савил, млад мъж, който страда от мистериозно заболяване, бавно поглъщащо го, въпреки че външно изглежда здрав. Вероятните теми, разглеждани в книгата, се въртят около любовта, отчаянието и контрастите между жизнеността и меланхолията. В началото на „Романи и разкази“ се запознаваме с Октав дьо Савил, който на пръв поглед е напълно здрав, но е измъчван от необяснимо страдание, каращо го да се чувства все по-отчужден от живота. След като преминава през различни опити за лечение, които не дават резултат, става ясно, че борбата му е по-скоро психологическа, отколкото физическа — той преживява дълбоко екзистенциално отчаяние, чувства се изтощен и откъснат от радостта. Появата на доктор Балтазар Шербоньо обещава различен подход, подсказвайки, че страданието на Октав произтича от липса на воля за живот, намеквайки за интригуващото взаимодействие между ума и тялото и подготвяйки повествование, богато на емоционална сложност и дълбочина.