„Отречение; или пълно предаване на Божието провидение“ от Жан Пиер дьо Косад е духовен трактат, написан в края на XIX век. Текстът се стреми да изследва дълбоката добродетел на самоотричането в името на Божията воля, като подчертава съществената ѝ роля за постигането на святост. Разсъжденията на дьо Косад засягат обичайните трудности, с които вярващите се сблъскват, когато се опитват да се доверят на Божието провидение сред житейските изпитания. В началото на творбата се въвежда идеята, че истинската святост произтича от разпознаването и подчиняването на Божия ред във всеки миг. Разглеждат се опасностите от неправилното разбиране на добродетелта на отречението и се подчертава историческият ѝ контекст, като се отбелязва как погрешните тълкувания в миналото, особено по време на спора с квиетистите, са довели до грешки в духовната практика. Чрез различни принципи текстът утвърждава, че всичко, което се случва — и радостното, и болезненото — е проявление на Божията воля и следователно трябва да бъде приемано с любов. Дьо Косад полага основите на разбирането, че чрез пълно предаване на Божия замисъл вярващите могат да намерят мир и удовлетворение в духовното си странстване.