„Датска история: роман“ от Аделе Шопенхауер е роман, написан в средата на XIX век. Действието се развива предимно в историческия град Нистед на остров Лоланд, а сюжетът преплита темите за изкуството, любовта и обществените борби на фона на зараждащия се дух на свобода в Европа. Сред главните герои са Торалд Айнерсен, млад художник, разкъсван от чувствата си към Елена, и нейният брат граф Кристиан, чиито покровителствени и традиционни възгледи създават пречки пред зараждащата се любов. В началото на романа е представен спокойният, но изпълнен с размисъл град Нистед, където Торалд, меланхоличен художник, размишлява за живота и чувствата си, след като е прекарал там три месеца. Наскоро той се е влюбил в Елена, но сложностите, свързани със социалното им положение и семейните очаквания, тежат силно върху него. Решението на Торалд да използва образа на Елена в последната си картина — олтарна картина за местната църква — поражда напрежение, особено когато граф Кристиан го конфронтира по този въпрос. С развитието на повествованието се разкриват жизненият характер на Елена и решимостта ѝ да се освободи от обществените условности, подготвяйки почвата за конфликт между личните желания и обществените норми.