„Урания“ от Камий Фламарион е роман, написан в края на XIX век. Книгата изглежда изследва темите за астрономията и метафизиката чрез съчетание от романтика и философски размисъл, съсредоточено около млад мъж, омагьосан от небесната муза Урания. Повествованието сякаш се задълбочава в пресечната точка между човешките емоции и необятността на Вселената, като подчертава възхищението на главния герой и интелектуалното му любопитство към космоса. В началото на „Урания“ главният герой е представен на седемнадесетгодишна възраст, когато е пленен от статуя на музата Урания, богинята на астрономията. Тази статуя пробужда у него дълбоко възхищение и копнеж за връзка с небесното, вдъхновявайки го да изследва тайните на Вселената. Докато извършва астрономически изчисления, той преживява въображаемо пътешествие, в което Урания го води през небесата, разкрива красотата и сложността на космоса и го подтиква към размисъл за съществуването, живота и самата природа на Вселената. Съчетанието от лична страст и астрономически теми поставя началото на изследване на висши истини и стремежи в останалата част от повествованието.