„Мюмелман: книга за животните“ от Херман Льонс е сборник с разкази, написани в началото на XX век. Творбата се потапя в живота на различни животни, като се съсредоточава по-специално върху Хаанрих Мюмелман, стар заек, и приключенията му срещу човешки ловци и техните кучета. Разказите отразяват темите за природата, оцеляването и гледната точка на животните към заплахите, породени от хората, съчетавайки елементи на хумор и патос. В началото на книгата читателите се запознават с Хаанрих Мюмелман, докато той наблюдава суровата действителност на наближаващия ловен сезон. Яркото описание на ловците с тяхната екипировка рязко контрастира с простото съществуване на Мюмелман в провинцията. Когато среща други зайци и обсъжда предстоящия лов, читателите стават свидетели на предпазливия характер на Мюмелман и на философските му размисли за оцеляването. Чрез хумор и въздействащи образи началото задава тон на повествование, което съчетава антропоморфизъм и размисъл върху природния свят, разкривайки таланта на Льонс като разказвач.