„История на трансформатора“ от Фридрих Упенборн е научно издание, написано в края на XIX век. Книгата предлага подробно изследване на развитието на трансформатора, съсредоточено върху неговото изобретяване и основните концепции, залегнали в електромагнитната индукция. Авторът, който е бил редактор на „Centralblatt für Elektrotechnik“ и ръководител на електротехническата изпитателна станция в Мюнхен, има за цел да изясни развитието, довело до конструкцията на трансформатора, както и значението му за електротехниката. В книгата Упенборн проследява произхода и напредъка на трансформаторната технология, започвайки от фундаменталните открития на Майкъл Фарадей в областта на електромагнитната индукция. Той разглежда различни изобретения и патенти на ключови фигури в тази област, включително на професор Пейдж и Румкорф, както и важния принос на Циперновски, Дери и Блати за създаването на саморегулираща се трансформаторна система. Разказът подчертава развитието на разбирането за електродвижещата сила и последвалия преход от последователно към паралелно свързване на трансформаторите за ефективно разпределение на тока при електрическото осветление. Трудът на Упенборн служи не само за документиране на технологичния напредък, но и за изясняване на погрешните схващания относно приоритета при изобретяването и приложенията на трансформатора.