„Напрегнатият живот“ от Теодор Рузвелт е сборник от речи и есета, написани в края на XIX век. Творбата насърчава приемането на енергичен и изпълнен с предизвикателства начин на живот, като подчертава, че трудът, усилията и преодоляването на трудностите са същността на истинския успех. Рузвелт се противопоставя на стремежа към обикновен комфорт и лекота, като насърчава идеята, че величието — както личното, така и националното — произтича от ангажирането с усилени начинания, включително война, граждански дълг и работа за общото благо. В началото на текста Рузвелт страстно се обръща към членовете на клуба „Хамилтън“ в Чикаго, призовавайки американския дух, характеризиращ се с упорит труд, смелост и устойчивост. Той подчертава значението на стремежа към високи идеали, вместо поддаването на живот в безделие или малодушие. Чрез исторически препратки той показва, че моментите на раздори и борба — като Гражданската война — в крайна сметка водят до национално величие и морална правота, като твърди, че нация или човек, които се отклоняват от предизвикателствата, намаляват своя потенциал и стойност. Призивът на Рузвелт към действие не е насочен само към личното усъвършенстване, а и към колективната национална отговорност да се посрещат трудностите открито и активно да се участва на световната сцена с целеустременост и почтеност.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/The_Strenuous_Life