„История на мюсюлманите в Сицилия, том III, част II“ от Микеле Амари е исторически разказ, написан в края на XIX век. Този труд изследва сложната история на мюсюлманското присъствие в Сицилия, като се съсредоточава особено върху периода до времето на отпътуването на мюсюлманските жители. Амари разглежда политическите, социалните и военните взаимодействия между мюсюлманското и християнското население през тази епоха, като подробно описва събитията, оформили тяхното съжителство. В началото на тома се полагат основите за цялостно изследване на сицилианската история под мюсюлманско управление, като се разглеждат преходите на властта между мюсюлманските емири и норманските завоеватели. Очертава се политическият пейзаж в началото на XII век, като особено се споменават важни фигури като Руджеро, графът на Сицилия, и се разказва за събитията около възхода му към властта на фона на политически сътресения и конфликти. Амари създава рамка за разбиране на това как тази динамика е повлияла на управлението и културния обмен в Сицилия, като подчертава сложните отношения, характеризирали региона през този преломен период.