„Storia dei musulmani di Sicilia, vol. II“ на Michele Amari е исторически труд, написан в средата на XIX век. Книгата разглежда политическите и правните структури на мюсюлманската общност в Сицилия по време на нейното управление след отслабването на византийското влияние. Тя предлага задълбочен анализ на управлението, имуществените права и обществените отношения между различните групи, населявали Сицилия през мюсюлманския период. В началото на труда се подчертава контрастът между по-ранното византийско общество и по-динамичната и активна мюсюлманска общност, която го наследява. Изложението започва с подробен анализ на политическото управление при различните династии, като особено внимание е отделено на ролята на емира и сложния характер на местната власт. Амари описва как емирите упражнявали значителна власт, често независимо от халифата, което поставило началото на последващи предизвикателства пред местното управление. В текста се засяга и възникването на социално напрежение между различни етнически и племенни групи, като арабите и берберите, както и между местното население и неговите управници, отразявайки богатата плетеница от взаимодействия, характерни за този исторически период.