„Pарижки прашинки“ на Жан Лорен е роман, написан в края на XIX век. Книгата улавя същността на парижкия живот чрез поредица от винетки, които изследват темите за красотата, упадъка и артистичната среда. Чрез повествованието си Лорен предлага богата мозайка от герои, емоции и сетивни наслади на града, превръщайки творбата в потенциално удоволствие за читатели, интересуващи се от сложностите на градското съществуване през период на преобразования. Началото на романа задава съзерцателен тон с почит към покойния поет Жорж Роденбах. То започва на 1 януари, извиквайки меланхоличната атмосфера на новата година, докато скърби за загубите, понесени от артистичната общност. Лорен размишлява върху въздействието на 1898 г. като година на смъртта на множество таланти, вплитайки в прозата си поетични препратки към творчеството на Роденбах и тежестта на паметта. В повествованието се преплитат откъси от разговори между герои, обсъждащи преживяванията си в парижките театри и културната сцена, загатвайки за оживения, но бурен живот, който изпълва града. Като цяло началото утвърждава проникновено изследване на носталгията, изкуството и крехката красота на живота в Париж.