„История на английската литература, том 2 (от 3)“ от Иполит Тен е научен труд, написан в края на XIX век. Този том продължава изследването на английската литература, като се съсредоточава по-специално върху периодите на Ренесанса и Реформацията и разглежда ключови фигури и приноса им към литературата и моралната мисъл. Той разглежда противопоставянето между чувствеността на италианския Ренесанс и моралното пробуждане, предизвикано от Реформацията, като видни личности като Лутер и Милтън служат като основни фигури в това обсъждане. В началото на този том се поставят основите за критическо изследване на християнския Ренесанс, противопоставяйки южните и северните цивилизации. Описани са реакциите на Лутер към моралния упадък, който той възприема в Италия, в контраст с възникващата духовна строгост в Германия. Текстът представя покварата на Църквата и общественото насилие, показвайки как такива условия пораждат дълбоки морални конфликти, въплътени в борбата на Лутер с чувството за вина и последвалото му откъсване от папската власт. Аналитичният подход на Тен подчертава взаимовръзката между културата, религията и литературата, като предполага, че истинските художествени и интелектуални движения често се раждат от обществени сътресения и колективен копнеж по морална яснота.