„Ангелите със странност“ от Казимир Едшмид е роман, написан в началото на XX век. Повествованието започва с предупреждение към читателите за непредсказуемия и фантастичен характер на предстоящата история, която сякаш разширява границите на реалността и засяга теми като престъпността и обществените сътресения. Романът се съсредоточава върху млада жена, чието сложно и изпълнено с тревоги минало постепенно се разкрива, загатвайки за по-задълбочено изследване на човешките емоции и обществените ограничения. Началото на „Ангелите със странност“ представя млада жена, седнала в раздрънкана карета и пътуваща към неизвестна дестинация. Тя е изобразена с меланхоличен вид, бореща се с тежестта на миналото си и настоящото си положение. Когато споделя с разказвача, става ясно, че животът ѝ е белязан от трагедии и трудности, което придава усещане за неотложност на пътуването ѝ. Началните сцени противопоставят крехкото ѝ състояние на хаотичния свят около тях, загатвайки за по-широките обществени проблеми, характерни за съответния период. Наблюденията на разказвача върху нейния характер и заобикалящия я обществен контекст подготвят повествование, което обещава да се потопи в темите за любовта, саможертвата и човешката същност сред изпитанията.