„Обикновеният читател“ от Вирджиния Улф е сборник от есета, написани в началото на XX век. Книгата представлява задълбочено изследване на литературата през погледа на обикновения читател, като подчертава ценността на четенето за удоволствие и уникалната перспектива, която неспециалистите внасят в литературната критика. Изследването на Улф обхваща както исторически, така и съвременни литературни фигури, съсредоточавайки се върху преживяванията, мислите и мненията на обикновения читател във връзка със сложностите на литературното възприемане. „Обикновеният читател“ започва с цитат от д-р Джонсън, който задава тон на размишленията на Улф върху ролята на обикновения читател — човек, необременен от академични предразсъдъци, с истинска интуиция за това какво представлява добрата поезия и литература. Улф противопоставя обикновения читател на критиците и учените, предполагайки, че първият притежава уникално прозрение, родено от личното му общуване с текстовете. Тя въвежда тази тема, като разглежда историята на семейство Пастън и тяхната кореспонденция, която обхваща ежедневните стремежи, тревоги и живот на хората от определена епоха, показвайки как тези разкази оформят по-широката тъкан на литературната история.