„Римски стоицизъм“ от Едуард Върнън Арнолд е научно изследване на стоическата философия, по-специално на развитието ѝ в рамките на Римската империя, написано в началото на XX век. Текстът предлага задълбочен преглед на историческото значение на стоицизма, философските му доктрини и влиянието му върху по-късната мисъл и религиите. Представяйки стоицизма като жизненоважна връзка между древната и съвременната философия, Арнолд подчертава значението му за съвременните дискусии относно морала и управлението. В началото на труда са очертани основополагащите предпоставки на стоицизма и мястото му в по-широкия контекст на световните религии. Арнолд започва с обяснение как римската литература отразява дълбоки философски търсения, характерни за стоиците, особено по отношение на съдбата, морала и природата на божественото. Той изтъква важността на разбирането на взаимодействието между тези философски въпроси и социално-политическия пейзаж на римския свят. Авторът подготвя почвата за подробно разглеждане на еволюцията на стоическата философия, взаимодействието ѝ с други религиозни и философски традиции като юдаизма и християнството, както и на трайното ѝ наследство в западната мисъл.