„8 души в една бомба: Експлозивен роман“ от Ф. Т. Маринети е провокативен и експериментален роман, написан в началото на XX век, по-конкретно в периода след Първата световна война. Тази авангардна творба отразява възприемането от футуристичното движение на модерността, технологиите и хаотичната енергия на войната. Книгата вероятно разглежда темите за разрушението и чувствеността, преплитайки личните желания с фона на военния конфликт. Разказът е структуриран около осем „души“ или „аними“, всяка от които предлага различна, но взаимосвързана гледна точка към живота, войната и сложността на човешките емоции. Първата анима въвежда сюрреалистична сцена с участието на военно пиано сред звуците на оръдеен огън, задавайки сюрреалистичен, хаотичен тон. Чрез поредица от ярки, често експлозивни винетки текстът противопоставя жестокостта на войната на необуздаността на човешката страст и копнеж. Писмата между героите и размишленията върху желанието създават мозайка от ярки образи и смел език, въплъщавайки футуристичните идеали за скорост, енергия и скъсване с традиционните повествователни форми. Като цяло творбата на Маринети служи едновременно като коментар на обществените сътресения на неговото време и като празнуване на сетивните преживявания на живота.