„Разрушение: футуристична поема“ от Ф. Т. Маринети е поетично произведение, написано в началото на XX век. Тази новаторска поема въплъщава принципите на футуризма — движение, което възхвалява скоростта, технологиите и динамичната природа на съвременния живот. Текстът представлява страстен призив към морето, представено като божествена същност и източник на вдъхновение и освобождение за поетическия глас. В началото на поемата читателят се потапя в хипнотичен диалог с морето, в който говорещият изразява неверие в научните истини и възхвалява съкрушителната сила и красота на океана. Чрез ярки образи и ритмичен стил говорещият се стреми да примири своето съществуване с неумолимата енергия на морето, възприемайки го едновременно като източник на мъка и екстаз. Копнежът на говорещия за свързаност и трансцендентност е осезаем, докато той се бори със своята идентичност и емоции, задавайки дълбок и въздействащ тон за последващото разгръщане на изследването на сънищата и желанията.