„Мемоарите на мис Кут: Подвизите на една британска бичувателка, разказани от самата нея“ е полуавтобиографичен разказ, вероятно написан в края на XIX век. Историята е представена като поредица от писма от главната героиня Роза Белинда Кут, която разказва за своите необичайни преживявания от детството, свързани най-вече с темите за наказанието, властта и сексуалността. Размислите на главната героиня разкриват сложното ѝ отношение към телесното наказание, особено към взаимодействието ѝ с нейния дядо сър Еър Кут, който играе значителна роля във възпитанието и дисциплинирането ѝ. В началото на разказа Роза пише писмо до приятелка, в което обяснява дългоочакваното си признание за влечението си към напляскването, което смята за съществена част от живота си. Тя описва възпитанието си под строгия надзор на дядо си след смъртта на родителите си и необичайните наказания, които е понесла, като подчертава динамиката на властта в отношенията им. Първите няколко глави представят подробно ранните спомени на Роза, в които наказанието се преплита с чувства на срам, объркване и пробуждащо се желание. Докато се справя с противоречивите си чувства към дисциплината, текстът подготвя почвата за изследване на по-дълбоки теми като властта, контрола и сложността на човешките взаимоотношения, които вероятно ще продължат да се развиват в нейните разкази.