„Шанс, любов и логика: Философски есета“ от Чарлз С. Пърс е сборник от философски есета, написани в началото на XX век. Този труд обхваща разсъжденията на Пърс върху логиката, науката и пресечната точка между случайността и човешкия опит, като представя цялостен поглед върху философския му принос, поставил основите на прагматизма. Есетата разглеждат природата на изследването, убеждението и основите на знанието, като подчертават взаимосвързаността на случайността и ролята на любовта в разбирането на действителността. Встъплението към този сборник очертава философския подход на Пърс, като набляга на значението на ясното разсъждение и на процесите, чрез които убежденията се формират и утвърждават. Той критикува традиционните методи на изследване, като например осланянето на авторитет или простото упорство, и вместо това отстоява научен подход, който позволява убежденията да бъдат преосмисляни въз основа на доказателства и логически разсъждения. В цялото това въведение Пърс изгражда рамката за изследване на начина, по който убежденията се поддържат в рамките на общността, ролята на изследването в човешкото познание и необходимостта от методичен подход към философията, който приема както несигурността, така и развитието на мисълта.