„История на италианците, том 07 (от 15)“ от Чезаре Канту е исторически труд, написан в края на XIX век. Този том продължава подробното изследване на сложния социален и политически пейзаж на Италия, като разглежда динамиката на властта във феодалната система, възхода на комуните и влиятелните фамилии, които оформят региона през бурни времена. Книгата предлага поглед върху историческата еволюция на Италия, особено след падането на династията на Хоенщауфените. Томът започва с обсъждане на раздробяването на Италия след Хоенщауфените, като подчертава борбите за власт между различни благороднически фамилии и възникващите градове, които започват да образуват свои собствени комуни. Тя представя пейзаж, характеризиращ се с феодални владетели и техните васали, като описва как идеята за национално единство практически не съществува, а населението често е разделено от вярност към местните господари, а не от някаква по-широка италианска идентичност. Канту описва възхода на влиятелни фракции, особено фамилиите Ториани и Висконти, сред социално-политическия хаос, подготвяйки сцената за променящите се съюзи и конфликтите, които ще продължат да оформят историческия път на Италия.