„История на италианците, том 03 (от 15)“ от Чезаре Канту е историческо съчинение, написано в края на XIX век. Този том изглежда се задълбочава в културното и литературното развитие на Италия, като се съсредоточава по-специално върху златния век на латинската литература по времето на Август и неговите видни писатели. Книгата има за цел да изследва развитието на италианската литература и националната идентичност чрез връзката им с prominentни личности и исторически контексти. В началото на тома се въвежда понятието „златен век“ на латинската литература и то се свързва с управлението на Август, като се подчертава как тази епоха е формирала културния облик на Италия. Канту поставя основата, като разглежда прехода на Рим от милитаризирано общество към общество, възприело изтънчена култура след взаимодействията му с гръцкия свят. Той споменава ранни римски поети и драматурзи като Ливий Андроник, Ений и Плавт, отбелязвайки как техните произведения допринасят за развитието на драмата в Рим и създават основа за последващите литературни движения. Текстът предлага исторически поглед върху развитието на римския театър и въвеждането на различни жанрове, като показва сложните взаимовръзки между военните дела, политиката и изкуствата през влиятелните периоди на Рим.