„Ватиканската измама“ на Андре Жид е роман, написан в началото на XX век. Действието се развива по време на понтификата на Лъв XIII и се съсредоточава главно върху образа на Антим Арман-Дюбоа — свободомислещ учен, въплъщаващ темите за неверието и човешкото любопитство, особено в контекста на религиозната ортодоксалност и лицемерието. Романът разглежда сложните му отношения с членовете на семейството и обществения натиск на епохата, като вероятно преплита представите за вярата, скандала и стремежа на човека към смисъл. В началото на повествованието Антим пътува до Рим за медицинско лечение, придружен от благочестивата си съпруга Вероника и загрижения си шурей Юлий. Противоположните им възгледи за вярата стават очевидни и подготвят почвата за семейни конфликти, тъй като Вероника се надява Антим да приеме религията, докато той остава предизвикателно атеист. Домашният живот на двойката е представен с прикрити напрежения, докато те съжителстват в общото си пространство, а младият Бепо, находчивият уличен сводник, започва да се намесва в живота им като средство за научните експерименти на Антим върху живи същества. Междувременно появата на друго семейство, Баральолите, внася допълнителни пластове сложност в разгръщащата се драма, загатвайки за смесица от хумор и трагедия в стремежа да се разбере мястото на човека в свят, белязан едновременно от просвещение и вяра.