„Новели“ от Джовани Висконти Веноста е сборник от разкази, написани в края на XIX век. Творбата подчертава значението на съвременната литература, която отразява днешното общество и неговите ценности, като се стреми да възпитава и да поправя обществените недостатъци чрез близки до читателя повествования, пресъздаващи всекидневния живот. Вероятно разказите са пропити с хумор и проникновени поуки, а героите в тях са лесно разпознаваеми от читателите в собствения им живот. В началото на „Новели“ разказвачът Алберто размишлява върху два неприятни спомена от детството си, свързани със сестрата на един свещеник и нейната ранена домашна птичка, които служат като фон на по-широките теми за непослушанието и последиците от него. Той разказва за страстната привързаност на сестрата към птичката, показвайки увлечението на своето по-младо „аз“ по нейните нещастия. С израстването си Алберто си припомня този юношески епизод във връзка със собствения си бунтарски дух, като прави паралел между излизането от детската наивност и пътя към по-сложната зрелост, изпълнена с предизвикателства. Това въведение подготвя почвата за повествование, наситено с лични спомени и обществена критика, и загатва за последващото introspektivно пътуване.