Ricordi di gioventù : Cose vedute o sapute - 1847-1860
За тази книга
„Ricordi di gioventù: Cose vedute o sapute – 1847–1860“ на Висконти Веноста е исторически мемоар, написан в началото на XX век. В него авторът разказва за своята младост и политическото си пробуждане в Ломбардия и Валтелина през бурните години около италианското Рисорджименто, като съчетава семейни портрети с впечатления на очевидец от обществения живот и националистическите вълнения. Очакват ни интимни домашни сцени, скици на забележителни личности и поглед отвътре към начина, по който едно поколение преминава от тихи навици към открита съпротива. Акцентът е върху преживяното, а не върху официалната история, пречупена през погледа на образования миланец. В началото на мемоара разказът е представен като писмо до племенниците на автора, в което той обяснява намерението си да запише онова, което е видял и чул — от детството си до сътресенията, довели до обединението на Италия. Той припомня любящото семейство, представяйки своя учен и справедлив баща и остроумната си, състрадателна майка, а после се връща към прадядо, свързан с управлението на Гризон, и дядо, участвал активно в политиката на Валтелина в края на XVIII век. Той противопоставя миланските обичаи отпреди 1848 г. на по-късните промени, спомня си тревогата около холерата и императорската процесия и разказва за ранните си ученически години в института „Бозели“ (изобретателния маестро Поци, строгата дисциплина и съучениците), наред с домашните уроци на баща си и летата във Валтелина. Описва научната работа на баща си, контактите му с Чезаре Коренти и други патриоти, както и злополука с карета, увредила зрението на баща му, последвана от бурна екскурзия, предшестваща внезапната му смърт през 1846 г. След това разказът се прехвърля към 1847 г.: обучение у дома, наставничеството на Коренти, страстно четене (на първо място Беркет, наред с разпространяващите се идеи на Мадзини), надигащите се граждански настроения, белязани от погребението на Конфалониери, мащабна благотворителна кампания, водена от жени, и възторгът от Пий IX. Кулминацията настъпва с напрегнатото пристигане на архиепископ Ромили, масовите илюминации, сблъсъците с полицията и първите жертви в Милано, наред с провинциалната агитация във Валтелина — химни и лозунги по стените; местни съратници, сред които училият във Виена Джакомо Мериций, се появяват на сцената с разрастването на вълненията.
