„Il Diavolo“ от Артуро Граф е философски трактат, написан в края на XIX век. Творбата разглежда понятието за дявола, опирайки се на различни митове, легенди и теологични интерпретации. Граф проследява еволюцията на образа на Сатаната — от произхода му в древните религии до представянето му в християнството, като хвърля светлина върху човешкия страх от злото и очарованието от него. В началото на текста авторът посвещава творбата си на своя колега писател Едмондо Де Амичис и излага намерението си да представи по-достъпна версия на преданията за дявола от обичайно срещаната в академичните или научните текстове. Граф обсъжда значими теми, свързани с еволюцията на образа на дявола, като засяга митове от различни култури, в които дяволът е представен както като паднал ангел, така и като първична сила на злото. Началото подготвя почвата за по-задълбочено изследване на произхода и проявленията на дявола в различни вярвания, като показва, че следващите глави ще разгледат историческите, психологическите и моралните измерения на представянето на дявола през различните епохи.
Attraverso il Cinquecento
M
B2
Miti, leggende e superstizioni del Medio Evo, vol. II
R
B2
Roma nella memoria e nelle immaginazioni del Medio Evo vol. I
M
B2
Miti, leggende e superstizioni del Medio Evo, vol. I
R
B2
Roma nella memoria e nelle immaginazioni del Medio Evo vol. II
I
C1
I manifesti del futurismo