„Музика и лоши обноски“ от Карл Ван Вехтен е сборник от есета за музиката и музикалната култура, написани в началото на XX век. Книгата изследва пресечната точка между музиката и социалното поведение, като се задълбочава в анекдоти, критически коментари и исторически размишления. Вероятно основният ѝ фокус е върху странностите, противоречията и променящите се практики в света на западната музика, наблюдавани около началото на века. Читателите могат да очакват живи разкази за музиканти, публики, етикета по време на изпълнения и културни явления, свързани с музиката, представени с остроумие и проницателност, а не като систематичен трактат. Началото на „Музика и лоши обноски“ задава разговорен и анекдотичен тон, започвайки с остроумното твърдение, че музикантите, певците и дори публиката са прословути с лошите си обноски. Авторът разказва исторически и съвременни истории за ексцентричността на музикантите и невъздържаното поведение на посетителите на концерти, като изтъква случки — от избухвания на сцената до композитори, които се шегуват с музикалните конвенции. Този раздел съдържа и размишления върху променящия се характер на реакциите на публиката и върху бравурата — а понякога и ината — на изпълнителите, илюстрирани с колоритни примери от оперната и концертната сцена. Следващите есета преминават към теми като липсата на оригинална музика за ранното кино, влиянието на испанската музика и трудностите при определянето на националната музикална идентичност, като всички те са представени чрез увлекателно повествование и критичен, но насмешлив поглед.