„Как беше намерена радостта“ от Изобел Уайли Хътчисън е алегорична фантастична пиеса, написана в началото на XX век. Черпейки от шотландска народна приказка, тя олицетворява вътрешни качества — Човечност, Дълг, Послушание, Постоянство, Вяра, Любов, Надежда и Истина — водени от сияен „Голям Млад Герой“ в духовно търсене, целящо да защити дете и да възвърне Радостта. В центъра е поклонничество на вярата и възприятието, при което Фин (Човечността) се учи да се доверява на видението и помощта на своите спътници. В началото на творбата митичната ѝ рамка е поставена на райски остров, където Големият Млад Герой посреща Катерача (Вярата) и призовава сенчести фигури, които стават помощници на Фин: Дърводелеца (Дълга), Следотърсача (Послушанието), Сграбчвача (Постоянството), Крадеца (Любовта), Слушателя (Надеждата) и Стрелеца (Истината). В Аргайл Героят възлага на Фин да се грижи за Неговите деца и Фин събира тази дружина, отплавайки с вълшебна лодка. Те достигат дома на Майката Земя, където в полунощ Ръката открадва бебе, след като Фин задрямва, и обвинява другите; дружината се разделя, буря едва не разбива лодката, а спасителното въже, хвърлено от Вярата, носи избавление и стабилизира руля. Действието се премества в замъка на Великана, покрит с покрив от змиоркова слама: Вярата отваря скрита врата в челото чрез молитва и слиза с Любовта, за да върне детето (и едно кученце), но Ръката я сграбчва; Фин, получил урок, признава лъжите си пред Истината и я следва навътре, докато Вярата признава собствените си грешки — повествованието прекъсва в този кризисен момент.