„Nieuw Utopia“ от Бернард Александър Кантер е утопично-философски роман, написан в началото на XX век. В центъра му е професор Годфроа Лайден, виден лекар, който търси подмладяване чрез трансплантация на жлези и открива, че душата му е прехвърлена в метафизична сфера, докато тялото му лежи в наркотичен ступор. Повествованието съчетава научна спекулация със сатира, противопоставя медицинското изследване на правния формализъм и изследва материализма, религията и природата на истината, като същевременно загатва за идеална обществена визия. В началото на „Nieuw Utopia“ разказът е представен като „абстрактна истина“, след което проследява Лайден, принуден по закон да се пенсионира на седемдесет години, докато се подлага на експериментална операция с трансплантирани маймунски жлези. Процедурата успява физически, но го оставя в дълбока, безкрайна наркоза: тялото му се подмладява, а душата му, изтласкана от анестезията, пребивава в „Психия“, неспособна да се върне, тъй като имплантираните животински сили поддържат тялото механично живо. Хирурзите изчерпват лечебните си средства, докато юридическият факултет, карикатурно представен като поклонници на формата над духа, се готви да го преследва за заобикаляне на закона за пенсионирането. Междувременно Лайден, запазил ясното си съзнание в безтелесното си състояние, наблюдава операцията, изпитва свойствата на своето „психично“ тяло, размишлява върху светлината и времето и наблюдава пациенти, които някога е излекувал, преди смирено да се помоли. След това той среща Анубис с глава на чакал, който изисква признание; Лайден му отвръща със спокойни, научни разсъждения за греха, справедливостта и атавизма и започва да разказва живота си — точно когато откъсът завършва.