„Новата наука за космическата реч“ от Винсент Х. Гадис е научнопопулярен очерк, написан в средата на XX век. Той разглежда как хората биха могли да откриват, тълкуват и отговарят на послания от извънземни интелекти, като се опира на радиоастрономията, математиката и изследванията на животинската комуникация, за да очертае практични пътища към междувидово и междузвездно разбиране. Очеркът представя предизвикателството като двойно: установяване на личен контакт с разумни нечовешки същества и изграждане на универсален метод за радиообмен през пространството. В него се прави преглед на усилията — от гигантските радиотелескопи и ранния опит на SETI, проекта „Озма“, до „Проект Делфин“ на д-р Джон К. Лили, при който делфините имитират човешка реч с висока скорост, подсказвайки възможен път към междувидов език. След това Гадис предлага математиката и времето като обща основа, като откроява системи като Lincos и употребата на геометрични понятия и образни символи за постепенно изграждане на смисъл. Той разглежда озадачаващи исторически сигнали и аномалии на ехото, включително опит от 1924 г. за слушане на Марс и идеята за автоматична сонда, която би могла да реагира на определени сигнали, като същевременно предупреждава за огромните времеви забавяния и рисковете от неправилно тълкуване. Текстът завършва с културните залози — опирайки се на психологически изследвания, които предвиждат шок и промени, ако бъдат открити по-развити цивилизации — и защитава необходимостта от подготовка, търпение и внимателни методи, така че, когато настъпи контактът, човечеството да може да отговори мъдро.
Изготвено по броя от август 1963 г. на списание „Worlds of Tomorrow“.