„Йона“ от Робърт Нейтън е роман, написан в началото на XX век. В него библейският пророк е представен по нов начин — като кротък, идеалистичен младеж, чиято родена в пустинята вяра се сблъсква със светски свещеници, благородници и внезапна любов към една благородничка. Съчетавайки приказност, сатира и романтика — с говорещи същества и ангели — романът изследва напрежението между пророчеството и прагматизма, бедността и властта, както и човешкия копнеж по красота и сигурност. В началото на романа Йона се намира сред израилевите пророци на пустинята, където един ангел го изпраща във Ветил да предскаже победа над Хамат; първосвещеникът Амасия ловко превръща това във война, която Израил спечелва. Връщайки се в селото си, Йона е посрещнат от практичната си майка Дебора, препира се с амбициозния си брат Аарон, а старият му учител Нааман го съветва да остане в пустинята. В дома на княз Ахав племенницата му Юдит — любопитна, закриляна и впечатлителна — се среща с Йона; разговорите им за ангелите и пустинята прерастват в нежна любов, скрепена на селски празник под лунната светлина. Когато Дебора и чичо Давид молят Ахав за ръката на Юдит, князът презира предложението на бедния пророк, защото му липсват и зестра, и обществено положение. Юдит за кратко скърби под надзора на пресметливата си дойка Сара, докато Йона, търсейки осъществим път към брака, моли Амасия да го направи свещеник. Първосвещеникът го предупреждава, че бракът би пропилял рядкото призвание на Йона, а сцената завършва с неговото сериозно предизвикателство към пророка.