„Православие“ на Г. К. Честъртън е философско произведение, написано в началото на XX век. Книгата служи като защита на убежденията на автора и като критика на съвременната мисъл, разглеждайки християнството, индивидуализма и модерния скептицизъм. В центъра на текста е възгледът на автора за това как едно балансирано разбиране на вярата може да съществува съвместно с разума, като се подчертава стремежът към светоглед, който оценява както познатите, така и тайнствените аспекти на живота. В началото на „Православие“ Честъртън представя мотивите си за написването на книгата, породени от предизвикателство на критиците във връзка с предишната му творба „Еретици“. Той въвежда идеята, че се стреми да формулира лична философия, която примирява удивлението с чувството за сигурност, използвайки метафората за човек, който погрешно смята, че е открил Англия, вместо да осъзнае, че винаги е бил част от нея. Авторът предполага, че истинската философия трябва да обхваща както чудото на съществуването, така и укоренеността на вярата, като твърди, че изследването на православието е свързано с откриването на истини, които намират универсален отклик, а не с предлагането на строга система от убеждения. Този раздел поставя началото на по-широко обсъждане на морала, здравия разум и съществените парадокси на живота, представяйки пътя на Честъртън към утвърждаването на традиционните християнски доктрини като отговор на сложностите и противоречията на съвременната мисъл.