„Детският глас в пеенето“ от Франсис Е. Хауърд е наръчник по вокално обучение, написан в края на XIX век. Текстът се съсредоточава върху физиологичните особености на детските певчески гласове, като предлага познания и методи на преподаване, специално съобразени с училищата и момчешките хорове. Хауърд цели да изгради научна основа за правилната вокална техника при децата, като се застъпва за тихо пеене и подходящо използване на главовия регистър. В началото на труда е представен предговор, който подчертава широко разпространеното погрешно схващане, че детските гласове по природа са груби и резки. Хауърд оспорва това мнение, твърдейки, че при правилно водене детските гласове могат да бъдат обучени да произвеждат меки, красиви тонове. Той разглежда физиологичните различия между детските и възрастните гласове и подготвя почвата за следващите глави, които ще се задълбочат в механиката на пеенето и ще предложат практически насоки за преподавателите. Като цяло началната част служи като убедително въведение към значението на правилното вокално обучение в детството, утвърждавайки експертността на автора и намеренията му за труда.