„Новата земя“ от Елма Ерлих Левингер е сборник от исторически разкази, написани в началото на XX век. Сборникът разказва истории за евреи, изиграли значителна роля в основаването и развитието на Америка, като насърчава усещането както за културна идентичност, така и за историческа гордост. Чрез тези повествования читателите се запознават с различни герои, включително евреи, плавали с Колумб, и такива, заселили се в Нов Амстердам; всички те са представени като устойчиви личности, стремящи се към приемане и принадлежност в новата си земя. В началото на сборника повествованието ни запознава с еврейското присъствие на борда на „Санта Мария“ на Колумб. Историята се съсредоточава върху герои като Алонсо, лоцмана на кораба; Бернал, корабния лекар; и Луис де Торес, преводача, които водят трогателен разговор за борбата си за безопасност и приемане като евреи, бягащи от преследванията в Испания. Докато тревожно очакват да достигнат сушата, диалогът разкрива дълбокия им копнеж по място, където свободно да изповядват вярата си и да намерят убежище. Откриването на суша предизвиква смесени чувства, тъй като те осъзнават, че тя може да е обещание за ново начало, но същевременно крие страхове от неизвестността, която ги очаква. Това поставя началото на следващите разкази, изследващи приноса на еврейските заселници към американската история.