„Проблемите на психичните изследвания“ от Херуърд Карингтън е научно издание, написано в началото на XX век. Трудът разглежда теоретичните и експерименталните аспекти на психичните явления, като набляга повече на психологическите измерения, отколкото на физическите проявления, и предлага изводи, основани на дългогодишни изследвания в областта на свръхнормалното. Авторът се стреми да разплете сложността на психичните явления и да изследва природата на интелигентността, стояща зад тези прояви. В началото на книгата Карингтън представя размишленията си върху статута на психичните изследвания като легитимна научна дисциплина. Той твърди, че ако някои психични явления могат да бъдат доказани като истинни, тогава тази област заслужава сериозно научно изследване; в противен случай тя остава спекулативна. Той обсъжда сложностите и предизвикателствата, пред които са изправени изследователите, като признава възможността за измама и погрешно тълкуване, същевременно застъпвайки се за систематично изследване на природата на медиумните комуникации. Карингтън също подчертава необходимостта от бъдещи проучвания на механизмите, лежащи в основата на тези явления, и предполага, че от продължаващото изследване може да произтече по-дълбоко разбиране на съзнанието.