„Лунъюй“ на Конфуций е древен китайски философски текст, съставен през периода на Воюващите царства (475–221 г. пр.н.е.), който придобива окончателния си вид в средата на династията Хан. Този сборник от изречения и идеи разглежда учението на Конфуций за нравственото усъвършенстване, добродетелта и лидерството. Чрез понятия като жън (добродетел), синовна почит и ли (ритуална пристойност) текстът представя визия за етичен живот и отговорно гражданство. В продължение на повече от две хилядолетия влиянието му оформя източноазиатската мисъл и ценности, превръщайки го от обикновен коментар в един от централните трудове на конфуцианството.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/Analects