„Крадците на мира“ от Артуро Бианки е роман, написан в края на XIX век. Сюжетът се развива на фона на Гарибалдиевата епопея — значим момент от италианската история, белязан от патриотични подвизи и младежки стремежи. Романът се съсредоточава върху главните герои Алфредо и Виолета, докато те преминават през turmoilа на любовта, ревността и обществените очаквания. В началото на романа се появява Алфредо — бедстващ художник, влюбен в заможната Виолета, — и се разкрива неговото емоционално състояние, характеризиращо се с дълбоко чувство на ревност и несигурност. Повествованието загатва за двойствеността на любовта и ревността като основни сили, които нарушават вътрешния покой на човека. В началните глави наблюдаваме увлечението на Алфредо по Виолета, съпътствано от нарастващата му ревност, която усложнява отношенията им. Бианки проникновено вплита темите за обществения натиск и романтичните идеали, подготвяйки почвата за драматично изследване на любовта и съпътстващите я изпитания.