„Il cristianesimo e la religione di domani“ на Ромоло Мури е философски трактат, основан на религиозен дискурс, вероятно написан в началото на XX век. Текстът разглежда неотложни въпроси, свързани с бъдещето на християнството и идеологическата еволюция на религиозната мисъл, особено в контекста на развиващата се италианска идентичност. Книгата предполага, че изследването на духовността трябва да надхвърли традиционните догми, като защитава искрен и автономен подход към вярата, който зачита както историческия контекст, така и индивидуалната съвест. В началото на произведението се поставя основата на аргументацията на Мури чрез противопоставяне на две господстващи нагласи към религията в Италия: едната възприема католицизма като негъвкава институция, а другата изпада в материализъм и скептицизъм. Мури критикува тези възгледи като неискрени, подчертавайки необходимостта от обновено духовно пробуждане, което да отчита наследството на италианските революционни мислители. Той защитава по-динамично разбиране за религията, предполагайки, че тя трябва да се развива заедно с човешкото съзнание, и в крайна сметка предлага, че автентичната вяра трябва да обхваща свободата, творчеството и общия път към духовно удовлетворение.