„Кралските дворци и паркове на Франция“ от Франсис Милтън е исторически разказ, написан в началото на XX век. Книгата разглежда богатата история и романтичните случки, свързани с кралските паркове и дворци на Франция, като се дистанцира от конвенционалните пътеводители, съсредоточени единствено върху политическата история. Изследването на Милтън обещава да разкрие уникалния характер на френските кралски резиденции, подчертавайки взаимодействието между чувството и величието, което ги отличава от съответните резиденции в други държави. Началото на творбата подготвя почвата за проницателно пътешествие през френската история, преплетена с нейната изключителна кралска архитектура. Започвайки с препратка към носталгията по поклонничеството на един монах, Милтън разсъждава как ключови събития от френската история са се разигравали не само във величествени градски пространства, но и в разкошни селски имения и техните обрасли с дървета пейзажи. Той критикува конвенционалните начини на историческо повествование и защитава разказвателен стил, който улавя жизнения и често буйно весел живот на придворното общество, като подчертава страстта към занимания на открито като лова. Уводната глава задава тон, който приканва читателите да оценят историческото и културното значение, въплътено както в дворците, така и в заобикалящите ги градини, полагайки основите за предстоящите маршрути и изследвания.