„Антонио Асорин“ от Хосе Мартинес Руис е художествено произведение, вероятно написано в началото на XX век. Книгата разсъждава върху живота на главния герой Антонио Асорин, който сякаш води обикновено съществуване, в което не се случва нищо необичайно. Тя разглежда темите за самоанализа, делничните страни на живота и дълбоката връзка с природата и обществото. В началото на книгата е нарисувана ярка картина на природния пейзаж около дома на героя, изпълнена с подробни описания на околността — планини, долини и реки, облени от слънчева светлина. Асорин е представен като съзерцателен човек, потънал в простите радости на живота, като да наблюдава растенията и да слуша звуците на селската природа. Този спокоен ритъм е противопоставен на усещането за скрита меланхолия, загатващо за размишленията и философските разсъждения, които вероятно ще характеризират повествованието. В общуването си с околния свят мислите на Асорин го водят към по-широки разсъждения за природата, съществуването и човешката същност.